ВИК инсталации

Водопроводната и канализационната инсталации (ВиК) за една сграда средно съставляват по-малко от 8% от стойността на сградата (без санитарното оборудване – смесители, вани, мивки, които могат и да са луксозни), но от дълготрайното и безаварийното им функциониране силно зависи комфортът на обитаване.

В цивилизования свят добрата строителна практика изисква живота на ВиК инсталациите (това, което е в стената и в пода) да има трайност над 100 години – т.е. през време на живота на една сграда да не се налага авариен ремонт на ВиК инсталациите. На определен период от време (примерно 25 г.) да се подменят само елементи невградени в стените – смесители за мивки, душове и др. Трайността на инсталациите определя и използваните материали.

Водопроводната инсталация се състои от:

1. Сградно водопроводно отклонение, което свързва сградата с уличния водопровод. В последните години сградните отклонения се правят от същия материал както и уличните водопроводи от PEHD (Полиетилен с висока плътност) – на външен вид черна или синя тръба, малките размери – са навита на кангал.

Съединяването на PEHD става най-трайно на заварка, но се практикуват и различни механични съединения – компресионни или пресови връзки от полипропилен или метал (месинг/бронз). Тръбите за сградните отклонения могат да са и метални – от чугун или галванизирана стомана. Чугунът е най-устойчив на корозия и издържа над 100 г., докато поцинкованите тръби в зависимост от качеството им издържат 25-40 г.

На сградното отклонение по правило има тротоарен спирателен кран – разположен под тротоара, с който се спира водата за сградата.

При малки сгради в двора се прави водомерна шахта, в която има водомер и спирателни кранове преди и след водомера. Тя трябва да е дълбока повече от 80 см и да има топлоизолация, за да не замръзва тръбата през зимата.
При големите сгради главният водомер се монтира в сутерена, там където водопроводното отклонение влиза в сградата. Във всеки апартамент се монтира и апартаментен водомер. Добре е преди всеки водомер да има филтър, а след него освен спирателен кран – да има и обратна клапа, която не позволява да се върне обратно примерно топла вода от бойлера.

2. Водопроводните тръби в сградата могат да бъдат от метал или от пластмаса. Идеалният случай би бил тръба, притежаваща корозионната устойчивост на пластмасата и механичната здравина и трайност на метала, но такъв материал не съществува.

Комбинацията между метална тръба, покрита отвътре и отвън с пластмасов слой, е опит за доближаване до този идеален материал, но възникват множество практически трудности при съединяването на тръбите – не могат да се заваряват, защото металът и пластмасата се топят при много различни температури; ако се заварява пластмасата – на мястото на връзката металът не се свързва и това е слабо място; ако се използва механична връзка – с резба – тя има склонност към саморазвиване и нейният гумен уплътнител трябва да издържи поне 50 г., ако механичните връзки са пресови – т.е.механично се деформира фитингът към тръбата и така се свързват – отпада опасността от саморазвиване но нейният гумен уплътнител трябва да издържи поне 50 г.

Като правило многослойните тръби съединени с механични връзки, които се развиват не трябва да се оставят в замазката в пода или в стената, а трябва да са видими, за да може да се поправят, когато протекат. Само качествени механични пресови връзки е допустимо да се оставят в пода или стената.

В цивилизования свят от повече от 100 г. масово се правят сградни водопроводни и отоплителни инсталации с медни тръби поради голямата устойчивост и трайност на медта. Разбира се, трайни са само качествените тръби от рафинирана мед със съдържание на мед 99,99 %. Европейският стандарт за такива тръби е EN1057.

Тръбите от рафинирана мед са трайни, безвредни и могат успешно да се използват за питейни водопроводи в сгради. За сградни отклонения не се използват, поради опасността от корозия при контакта им с почвата и почвените киселини.

У нас до 1944 г. има случаи на медни сградни инсталации, но след това медта е обявена за стратегическа суровина само за електротехническата индустрия и допреди 10-15 г. се използваха основно поцинковани стоманени тръби. Те в зависимост от качеството на покритието си издържат 25-40 г. В развитите страни сега много малко се използват поцинковани тръби за питейно водоснабдяване поради по трудния им монтаж чрез нарязване на резби, по тежки са – с по дебели стени, които да компенсират процесите на корозия, както и опасността от навлизане на цинкови йони в питейната вода.

Най-доброто за питейна инсталация в сгради са неръждаемите тръби. Те имат механична здравина, изглеждат добре, издържат над 100 г., запазват органолептичните качества на водата и със съвременните пресови фитинги се монтират лесно и бързо, без да е необходимо да се заваряват.

Следващите в класацията са медните тръби.Те са също много трайни – за питейни води и отопл. инсталации (рН от 6 до 9), с пресови фитинги могат лесно да се монтират без запояване, потискат развитие на патогенни микроорганизми във водата.

След това се подреждат – комбинации между метал и пластмаса – многослойни тръби – РЕХ-Al-PEX (Омрежен полиетилен с алуминиева врожка), PP-AL-PP(полипропилен с алуминиева вложка) и др. При РЕХ-Al-PEX връзките са основно механични – разглобяеми или пресови(неразглобяеми), а при PP-AL-PP връзките са на полидифузионна заварка.

Трайността на инсталации от тези тръби освен от качеството на материала – пластмасата в тях и количеството му (да не са много тънкостенни), зависи от дебелината на металната вложка в тях – дебелината й не трябва да е много малка, за да има механична здравина, и е по-добре вложката да бъде плътно заварена – без отвори и да може да е бариера против дифузията на кислород и др. газове през стената на тръбите.

Изследванията показват, че причините за намалената трайност на водопроводните тръби от пластмаса освен високата температура и налягане ( колкото температурата на водата е по-висока и налягането по голямо – толкова животът им е по кратък) е дифузията на газове през стените им (при липса на плътен слой възпрепятстващ дифузията на кислород и др. газове – животът на тръбите се скъсява), (друг фактор за разпада на пластмасите може да бъде и ултравиолетовата радиация от слънцето, но приемаме, че водопроводните тръби са положени вътре в сградите и затова са защитени от слънчевата светлина).

Освен трайността на тръбите важен фактор за продължителността на живот на една инсталация са фитингите – при механичните ключов елемент е трайността на уплътнителния елемент ( „О” пръстен ), (често при некачествени – напр. някои китайски фитинги „О” пръстенът се разпада за 1-2 години и те протичат).

Следват пластмасови тръби от РЕХ, ПП (полипропилен), ПБ (полибутан) и т.н. При тях липсва механично усилване на тръбата с метален слой и животът на инсталациите е още по-кратък. При гореща вода те омекват, провисват и се нуждаят от закрепване на малки разстояния.

Една разновидност са усилените с фибри (стъклени или полимерни) тръби. При тях въпреки подобрените механични качества, дифузията на газове, температура и налягане ограничават продължителността на живот н а инсталацията.
Класическите поцинковани стоманени тръби напоследък много малко се използват поради по-трудоемкия им монтаж (при пожарогасителни инсталации се изискват метални тръби).

Често в практиката на развитите страни при големи сгради тръбите с диаметър по-голям от 1” – хоризонталната тръбна мрежа в сутерена и вертикалните водопроводни щрангове се правят от метални тръби – медни или неръждаеми, а тръбите в апартаментите и баните – с диаметър ?” и 3/4” се правят от многослойни пластмасови тръби.

Тази практика е един компромис с цената – важните тръби са гарантирано трайни и ще издържат без нужда от ремонт поне 100 г., а малките диаметри в баните може да са по-евтини, защото там се правят ремонти обикновено на по-малко от 40 г.

3. Водопроводната инсталация в сградата условно се разделя на:

хоризонтална мрежа в сутерена;
вертикални водопроводни шрангове;
апартаментна инсталация.

Хоризонталната мрежа в сутерена служи да доведе студена вода от главния водомер до вертикалните щрангове и топла вода от абонатната или бойлера до вертикалните щрангове.

Най-често хоризонталната мрежа в сутерена се монтира окачена по тавана на сутерена.
Вертикалните щрангове служат да доведат водата от сутерена до съответния етаж. Често щранговете се прокарват в санитарните възли в инсталационна шахта.

Апартаментните инсталации започват с отклонение от вертикалния щранг, апартаментен водомерен възел ( водомер, кранове преди и след водомера, филтър, обратна клапа); и тръби до водочерпните прибори – мивки, душ и т.н.
Обикновено апартаментните инсталации са зад стената – вградени, и не се виждат.

Диаметрите на тръбите се оразмеряват съобразно количеството вода, която трябва да преминава по тях (колкото повече вода – по-голям диаметър).

Добре е всички тръби да бъдат топлоизолирани – за студена вода – да не се образува конденз и да не се стопля водата; за топла вода – да се намалят загубите на енергия за загряване на вода за битови нужди.

При големи сгради се прави и т.нар. циркулационна мрежа, която служи да се намалят загубите на питейна вода и енергия ( като пуснем топлата вода от чешмата веднага да потече топла вода, а не да източваме определено количество вода, докато дойде топлата вода). Циркулационната мрежа трябва да се изпълни така че от всеки кран веднага на потече топла вода без източване и същевременно тръбите да са добре изолирани за да може загубите на топлина да са минимални.

Сградната канализационна инсталация се състои от:

1. Сградно-канализационно отклонение.
Отвежда отпадъчните води от сградата в уличната канализация. В последните години се изпълняват от PVC тръби ф160мм за малките сгради. Може да бъде и от бетонови и от каменинови тръби. Обикновено се включва в уличнана канализация в улична ревизионна шахта.

2. Хоризонтална канализация в сутерена – обикновено се прави в пода на сутерена, но при сгради с подземни етажи може да бъде окачена по тавана на подземния етаж.

В Европа сградната канализация се изпълнява от полипропиленови тръби за канализация, чугунени тръби, а понякога и от полиетиленови тръби на челна заварка.

PVC тръби в Западна Европа не се използват в сгради. (Една от причините е отделянето на хлорорганични съединения при пожар.) Очаква се в близките години и у нас да се забрани използването на PVC тръби в сгради в процеса на синхронизиране на законодателството ни.

3. Вертикални канализационни клонове – отвеждат отпадъчните води от санитарните прибори до хоризонталната канализация в сутерена. Обикновено се изпълняват от тръби с диаметър 110 мм – когато там са включени тоалетни и с по-малък диаметър – когато отвеждат водите само от мивки или душове.

Вертикалните канализационни клонове трябва да излизат с отдушник над покрива на сградата. Така се вентилира сградната канализация и се предотвратява опасността от образуване на вакуум при промиване на тоалетните и от изсмукване на водата в подовите сифони (когато водата в сифоните я няма – през сифоните навлизат миризми).

4. Канализация в санитарните възли – свързва отделните санитарни прибори с вертикалните канализационни клонове. Изпълнява се от PVC и от полипропилен за канализация.

На всички санитарни прибори се монтират сифони, в които трябва да има минимум 30 мм воден слой (воден затвор ), пречещ на миризмите от канализацията да навлизат в помещението. Има подови сифони, сифони за мивки, за вани, за душови корита, за перални и миялни машини. (един стандартен подов сифон с 30 мм височина на водния затвор има монтажна височина около 8 см.

Често на пазара има съвсем плитки алуминиеви подови сифончета, които нямат нужната дълбочина на слоя вода в тях и миришат).
Всички хоризонтални канализационни тръби се монтират с минимален наклон по посока на течение на водата по формулата 1/D, където D е диаметърът на тръбата.(например при тръба ф110 мм минималният наклон е 1 %; при D=ф50 мм – мин. наклон 2 % – 2 см на всеки 1 м дължина).

Най-добрите канализационни тръби за сграда са от чугун, защото са най-здрави и трайни, но те са и най-скъпи. В момента се изпълняват масово от PVC, но наближава моментът да се изпълняват от полипропилен. Тръбите и фитингите в единия край са муфирани и влизат една в друга. Има уплътнителни гумени пръстени в муфите.

По-добре е канализацията, отвеждаща дъждовни води от покрива и терасите, да не се смесва с битовата канализация в сутерена на сградата. (при валежи има опасност да се препълва сградната канализация и да наводнява мазетата).

При сгради с вкопани етажи се използват обратни клапи за канализация, които възпрепятстват обратното навлизане на вода от уличната канализация в сградата (при интензивни валежи, когато уличната канализация се препълва).

Важен въпрос за всички мокри помещения – бани, тоалетни, перални – е направата на хидроизолация по пода им. Самите плочки не пропускат вода, но между тях – през фугите, водата може да прониква в пода и да отиде на тавана на долния етаж. По стандарт във всяко мокро помещение под плочките върху замазката трябва да се направи слой хидроизолация – има различни видове – с битумни ленти като на плоските покриви; с полимер/полимер-цимент – който се нанася с четка, валяк или с шпакла. Най-важните места за хидроизолацията са около ръбовете/первазите на помещението и около подовите сифони. Понеже там при деформации на строителната конструкция винаги се отваря пукнатина, хидроизолацията е добре да се армира с армираща тъкан или мрежа от стъклени или полимерни влакна.

В последните години се появиха т.нар. линейни сифони (душови решетки), които се монтират в душ-кабините с равен под. Те са създадени, защото при подови плочки с голям размер (30 см и повече) не може да се направи четиристранен наклон към класическия подов сифон. При линейните сифони се прави едностранен наклон към тях.

Отделен важен за комфорта на една сграда елемент е изпълнението на инсталациите така, че нивото на шума да е минимално (примерно чува се кога съседът пуска промивната вода в тоалетната, как тя се стича по тръбите надолу, как водата свисти, когато се пълни промивното тоалетно казанче или като се пусне кранът на чешмата). При съвременното проектиране и изграждане на сградни ВиК инсталации за борба с шума се прилагат:

шумоизолиране на тръбите – канални и водопроводи (подобно на топлоизолацията но по-дебела);
използване на канални тръби – по-дебели които провеждат по малко шума;
правят се чупки по вертикалната канализация с цел да не се допускат много високи скорости на движение на водата по тях;
водопроводните фитинги и вентили се правят с по-големи отвори и без остри ръбове, така че водата да не се завихря и да не шуми толкова;
ВиК инсталациите се монтират в инсталационни шахти добре шумоизолирани напр. с минерална вата и т. н.

В европейските стандарти (особено при високи сгради) влезе в сила изискването – при пожар, когато пластмасовите тръби се стопят, през отворите за инсталациите да не може да преминава огън и продукти на горенето. Това се постига като на подовите сифони и на тръбите, преминаващи през етажните плочи, се монтира специален маншет, в който има вещество, което при пожар при температури около 110 оС, когато се стопяват пластмасовите тръби, това вещество се разпенва, разширява се, запълва отвора, където преминава тръбата, и така пречи на преминаване на огън и дим от един етаж на друг през отворите за ВиК тръби.

При запитване напишете телефон за по- бърза връзка в Вас и уточняване на подробности. Предлагаме безплатен оглед и представяне на оферта с актуални цени на материали и труд. Огледа и представянето на оферта не Ви ангажира с поръчка на стоки и услуги. При ангажиране за по голям обем работа сключваме договор с подробно описание на дейностите и цените за услугите и материалните който желаете. Издаваме фактури за доставените материали, извършените монтажи и ремонти, както и гараниционни карти за всички продукти.