Настройка на пелетни котли и камини

Отчитайки калоричност на пелетите – „H“ пелети = 17.2 MJ/kg = 17200 kJ/kg. Също така може да се използва и друга размерност за калоричността на горивото – kWh. Дървесните пелети имат калоричност 4.77 kWh/kg (което отговаря на 17.2 MJ/kg);

Отчита се коефициента на полезно действие на съоръжението, в което се реализира процеса на горене в режим на номинална мощност – η. Прието за примера η=93%=0.93;

Дебит

Начина за постигане на определен дебит на горивото в номиналния режим на съоръжението е описано в ръководството на всяко едно съоръжение. Всяко съоръжение има параметри, чрез които може да се влияе върху режима на работа на горивоподаващия механизъм си съответно върху дебита на горивото. Например за съоръженията от серията “ERATO Pelletherm” това са параметрите T4 и T6. Докато за пелетните горелки от серията „ERATO GP20+” и “ ERATO GP45” това е позицията на потенциометъра. Той е монтиран на интерфейсния панел на горелките. Стойността на параметъра P2 на контролера, който управлява режима на работа на тези горелки.

Въздух

Дебита на въздуха се регулира чрез клапа, монтирана пред входа на вентилатора. Препоръчително да се използват стойностите и настройките, посочени от завода-производител. При първоначално пускане на съоръжението, за да се направи началното пускане на съоръжението и след това да се правят промени (ако са необходими).

Настройка на процеса на горене

Преди пускане на съоръжение, в което се реализира горивен процес е препоръчително да се направи първоначална настройка на параметрите, които влияят на този процес. След пускане и темпериране на съоръжение, се прави настройка на процеса на горене. С газ-анализатор се измерват параметрите на изходящите димни газове (продукти на горене). След оценка на техните стойности и справка с данните, посочени от производителя на съоръжението.

Постигане на мощност

С цел постигане на необходима топлинна мощност, трябва да се направи настройка на количеството гориво, което изгаря за единица време от изследваното въоръжение. Същевременно трябва да се проверява дали подаваното (най-често принудително, чрез вентилатор) количество въздух, който да служи да реализиране на процеса на горене. Всяко съоръжение има свой специфични конструктивни особености, чрез които се регулира дебита на горивото и този на въздуха. Ето защо, преди пристъпване към регулиране на процеса на горене е необходимо да се направи детайлно запознаване с конструкцията. Също така с органите за управление, възможностите на модулите, чрез които се регулира процеса на горене. Те са описани са в приложеното към съоръжението ръководство.

Настройка на въздуха

Препоръчително е да се осигури дебит на въздуха, които надвишава по стойност оптималния. След което постепенно да се намалява неговото количество, като се правят измервания през определен период от време (например 15 минути). Този стъпков подход дава възможност да се достигнат оптимални стойности на процеса на горене. Времето за изчакване е необходимо, за да може да се отрази промяната (направена чрез дебита на въздуха или чрез промяна на дебита на горивото). Разпределението на въздуха, на процеса на горене и да се стабилизират работните показатели на съоръжението.

Оптимални настройки

Практиката показва, че за постигане на оптимални работни параметри е необходимо всяко съоръжение и за всяко гориво да се прави настройка на процеса на горене. Това изискване може лесно да бъде изпълнено, ако се използва едно и също гориво през целия период на работа на съоръжението. Необходимо е с това гориво са направени необходимите настройки. При настройката на дебита на въздуха, който се подава (принудително от вентилатор) към зоната на горене, като правило може да се използва, че колкото коефициентът на излишък на въздух λ е с по-малка стойност.

(в описания от производителя работен диапазон)

То тогава толкова е по-голям коефициента на полезно действие на организирания горивен процес и съответно на съоръжението. При настройка на дебита на въздуха, съответно на коефициента на излишък на въздух оказват влияние следните фактори, които трябва да се отчитат:

• температура на околната среда;
• състояние на околната атмосфера (температура, налягане, влажност);
• размери и хидравлични загуби на комина – параметри, които определят неговата тяга;
• достъп на въздух към помещението, в което е монтирано съоръжението;
• други особености – неплътности (например в горивоподаващия тракт, в уплътнителнителни въжета т.н.)

Ниски стойности

При ниски стойности на коефициента на излишък на въздух се повишава концентрацията на въглероден окис в димните газове. Това се обяснява с намалените скорости на изтичане на газовете и съответно с неоптималното смесване на горивото и кислорода от въздуха. Възможно е при продължителна експлоатация в такъв режим вследствие на отделяните при горенето сажди те да полепнат по топлообменните повърхности и да намалят интензитета на топлопреминаване.

Дебит на въздуха

При повишен дебит на въздуха, съответно по-висок коефициент на излишък на въздух (от оптималния) също се наблюдава повишаване на концентрацията на CO в продуктите на горене. Това се обяснява с процеса на охлаждане на зоната на горене, въпреки по-доброто смесване в резултат на по-високите скорости на изтичане на горимите газове и въздуха.

Параметри

Практиката показва, че всяко съоръжение има определени параметри, при които се постигат оптимални стойности на процеса на горене. В определени граници (в зависимост от конструкцията на съоръжението, от режима на работа, от начина на управление и др). Може също да се постигат и поддържат тези параметри. На практика, ако горивният процес е с настройки, които определят режим на работа по-нисък минималния, тогава концентрацията на неизгорели вещества в димните газове е значително завишена. Това води до силно занижаване на ефективността на горивния процес.

(т.е. относително по-висок разход на гориво)

Също така и до ниски температури в зоната на горене, което пък е съпроводено с интензивно отделяне на катрани, които се отлагат по топлообменните повърхности. Те водят до химична коризия и механичното им замърсяване. В случай, че настройките на процеса на горене са такива, че се постига топлинна мощност, надвишаваща номиналните сторйности за дадено съоръжение. Това води до недостиг на въздух за горене и най-вече до повишени стойности на температурата в зоната на горене. Което може да има разрушителен ефект върху детайлите и материалите, които са в непосредствен досег с продуктите на горене. Този режим е също силно неблагоприятен и трябва да се избягва. Ето защо настройката на горивния процес е дейност, която трябва да бъде извършена от квалифициран персонал с измерване на параметрите на димните газове.